Фалшиви бомбени заплахи за полети: седмица тревоги

В продължение на пет дни в началото на ноември вълна от фалшиви бомбени заплахи за полети разтърси европейския въздушен транспорт. Между 2 и 6 ноември десетки пътнически самолети станаха обект на заплахи, няколко бяха пренасочени или придружени от изтребители, а някои летища за кратко спряха работа. Всички самолети кацнаха безопасно и при нито една от проверките не бяха открити експлозиви.

Заплахите засегнаха както нискотарифни, така и национални авиокомпании по маршрути от и до България, Италия, Полша, Чехия и Франция. В няколко държави текат разследвания, но засега нито един орган не е посочил кой е изпратил съобщенията и защо. За пътуващите, които живеят в Германия, основните въпроси са колко реална е опасността, какво се случва на борда при получена заплаха и какви права имат пътниците.

Как се развиха фалшивите бомбени заплахи за полети

Серията започна в понеделник, 2 ноември, когато полет на Wizz Air от Лондон до София направи непланирано кацане в Будапеща, след като по време на полета беше получена заплаха. Във вторник, според германската информационна агенция dpa, полет на LOT от Лондон със 181 души на борда беше пренасочен към по-малкото варшавско летище Модлин, което временно затвори, докато специалисти проверяваха самолета. Същия ден бяха претърсени и полети до София и Рим. Европейската агенция за въздушно движение Eurocontrol отчете седем полета, срещу които е имало заплахи във вторник.

Четвъртък, 5 ноември, донесе пика със заплахи срещу 14 полета. Асошиейтед Прес съобщи, че полет на Aer Lingus от Дъблин до Рим е бил пренасочен към френската военновъздушна база в Евре, след като кабинетът на френския министър-председател е наредил военни самолети да го прехванат, и че самолет на Finnair за Рим е бил придружен от изтребители на италианските военновъздушни сили. Военен ескорт получиха и три полета на Ryanair за София. В петък, 6 ноември, вълната продължи: Унгария три пъти вдигна изтребители, за да придружат пътнически самолети, полет на Wizz Air от Прага до Рим беше пренасочен към Венеция, летището в Прага съобщи за заплахи срещу девет полета, а Франция регистрира четири заплахи срещу самолети над своята територия, като всички те кацнаха безопасно на летище Париж-Орли. Същия ден бомбени заплахи, изпратени по имейл, принудиха ирландската радио- и телевизионна компания RTÉ да евакуира служителите си, а заплахи получиха също българската Нова телевизия и британският оператор Sky.

Няма открити експлозиви и няма доказан подател

Всички тревоги се оказаха фалшиви. Британският министър на транспорта Хайди Александър ги определи като злонамерени фалшиви заплахи, а Eurocontrol подчерта, че смущенията в мрежата като цяло са били малки: 14-те полета със заплахи в четвъртък са представлявали едва около 0,05 процента от трафика за деня. Общо dpa преброи над 30 сигнала през седмицата.

Кой стои зад фалшивите бомбени заплахи за полети, остава открит въпрос. Еврокомисарят по транспорта Апостолос Цицикостас заяви, че е "твърде рано да се правят изводи дали съобщените инциденти са свързани", и че националните разследвания продължават. Някои имейли до медиите са подписани с името "Михаил Андропов", което може и да не е на реален човек. Официални лица казаха пред AP, че заплахите, изпратени до Рим, идват от група, която се определя като антифеминистка, но не е ясно дали същият подател стои и зад останалите. Испанският външен министър Хосе Мануел Албарес нарече кампанията хибридна агресия, без да посочи държава. Експертът по сигурността Петер Р. Нойман каза пред dpa, че моделът изглежда като координирана операция за дестабилизиране, но засега няма надеждни доказателства за руско участие - връзка, по която се спекулира.

Европейската комисия задейства трансграничен механизъм за обмен на информация за сигурността във въздухоплаването, в който участва и Агенцията на ЕС за авиационна безопасност EASA със седалище в Кьолн. След разговори с Eurocontrol и EASA Цицикостас заяви, че експерти по сигурността ще се срещнат в Брюксел през седмицата от 9 ноември, за да обсъдят допълнителни мерки.

Какво означаваха заплахите за Германия

Германия не беше в центъра на вълната, но германският контрол на въздушното движение беше въвлечен. Според dpa поне четири от полетите, срещу които е имало заплахи в петък, са прелетели през германското въздушно пространство, а Deutsche Flugsicherung (DFS), германската служба за въздушна навигация, е предала предупрежденията на екипажите и на съседните центрове за управление. От DFS заявиха, че подобни заплахи сами по себе си не са необичайни, но не помнят такова натрупване.

Германия вече е преживявала по-малки вълни. През 2023 г. заплаха срещу летището в Хамбург беше част от серия фалшиви тревоги в цялата страна. Експерти, цитирани от dpa, предупреждават също, че подражатели може да добавят свои заплахи, докато настоящата вълна привлича внимание, което е една от причините властите да приемат всяко съобщение сериозно, дори когато изглежда неправдоподобно.

Какво се случва на борда при сигнал за фалшиви бомбени заплахи за полети

Авиокомпаниите и летищата уведомяват органите по сигурността веднага щом пристигне заплаха, и сформират кризисни екипи. Ако самолетът вече е във въздуха, капитанът решава дали да продължи, да се пренасочи или да кацне, според германския синдикат на пилотите Vereinigung Cockpit, макар че държавите могат да ограничат кацанията или да изпратят изтребители прехващачи. Обикновено екипажът се насочва към най-близкото подходящо летище в координация с контрола на въздушното движение. Мерките на борда могат да включват изключване на Wi-Fi и контактите за зареждане, а когато условията позволяват, и намаляване на разликата в налягането между кабината и външния въздух, за да се ограничи ефектът от евентуална експлозия.

След кацане самолетът се паркира на отделна позиция, където чакат пожарникари, полиция и специалисти по взривни вещества. Пътниците слизат според указанията на екипажа, преди експертите да претърсят самолета. Дали и кога на пътниците се съобщава причината, зависи от ситуацията, тъй като безопасното провеждане на процедурата е с предимство. Тези операции са скъпи: експертът по авиационна сигурност от университета в Ковънтри Филип Баум изчисли за AP, че всяко такова смущение може да струва на авиокомпанията до 250 000 щатски долара.

Какво означава това за пътуващите в Германия

Рискът за отделен полет остава изключително нисък, а реакцията показва, че системата работи както е предвидено: екипажите бързо се пренасочват, самолетите се претърсват и никой не е пострадал. Ако вашият полет е засегнат, следвайте указанията на екипажа и очаквайте дълго закъснение, докато самолетът бъде претърсен.

Що се отнася до обезщетенията, новините са по-малко приятни. Според портала за права на пътниците Flightright, цитиран от dpa, бомбената заплаха се смята за извънредно обстоятелство, така че авиокомпаниите не са длъжни да плащат фиксираното обезщетение по правилата на ЕС за правата на пътниците. Те все пак трябва да ви доставят до крайната ви дестинация възможно най-бързо, ако е необходимо с резервация при друга авиокомпания или с автобус, влак или такси. Пазете бордните карти и касовите бележки, в случай че по-късно трябва да поискате възстановяване на разходи. За други промени, които засягат полетите от Германия, вижте нашия материал за намаляването на таксата за авиопътници.