Германия подготвя основен ремонт на Закона за работното време

Германия обсъжда най-голямата промяна в начина на отчитане на работните часове от повече от век. Проект за реформа на Закона за работното време, Arbeitszeitgesetz, който определя законовите ограничения за това колко дълго хората могат да работят, би отдалечил страната от строг дневен таван от осем часа и би насочил към седмичен максимум. Проектът е изготвен от Министерството на труда под ръководството на министър Барбел Бас и се разпространява като т. нар. Referentenentwurf, работен проект на министерството, от юни 2026 г. Той все още не е закон и предизвика остри реакции както от работодатели, така и от синдикати.

За милионите чуждестранни работници, наети в Германия, предложението е важно, защото то засяга ежедневния ритъм на работния ден. Засега нищо не се променя, но посоката на движение си струва да се разбере, защото би могла да промени както гъвкавостта, с която се радват служителите, така и воденето на документация, което техните работодатели трябва да правят.

Какво ще промени проектът на Закона за работното време

Съгласно настоящите правила, работният ден е ограничен до осем часа, което може да бъде удължено до десет часа, стига средната стойност да остане осем за определен референтен период. Проектът запазва осем часа като дневна норма и десет като изключение, но измества обвързващото законово ограничение от ден на седмица. Основната цифра е седмичен максимум от 48 часа, измерен като средна стойност за период от дванадесет месеца, а не като твърдо преброяване за всеки ден.

На практика това би позволило на служителя да работи по-дълго в някои дни и по-кратко в други, стига средната седмична стойност да остава в рамките на лимита. Поддръжниците твърдят, че това дава на персонала и компаниите повече свобода да организират работното си време според проекти, лични нужди и натоварени сезони. Проектът обвързва голяма част от тази нова гъвкавост с Tarifvertrag, колективен трудов договор или с трудов договор, изграден върху такъв. Това условие се превърна в една от най-оспорваните части на плана, тъй като приблизително половината от всички служители в Германия не са обхванати от такова споразумение.

Ново задължение за отчитане на работното време

Вторият стълб на реформата е законово задължение за отчитане на работното време. Проектът ще изисква от работодателите да регистрират началото, края и продължителността на работата на всеки служител, в повечето случаи в същия ден, в който е извършена работата, и насочва към електронно или цифрово записване, а не към хартиени бележки, водени след факта на извършване на работата.

Тази част от предложението не се появява от нищото. Германските и европейските съдилища вече са сигнализирали, че работодателите трябва да имат система за измерване на отработените часове, а проектът има за цел да запише това задължение ясно в националното законодателство. За работниците, воденето на дневник може да направи извънредния труд видим и по-лесно за искане. За по-малките работодатели това означава създаване и поддържане на система, което е една от причините бизнес групите да се противопоставят.

Защо реформата на Закона за работното време е историческа

Коментаторите описват плана като най-голямата промяна в Закона за работното време от 1918 г., годината, в която осемчасовият работен ден е за първи път закрепен в германското законодателство. Преместването на централното ограничение от ден към седмица би отменило принцип, който е оформял германския трудов живот повече от сто години, поради което дебатът е привлякъл толкова много внимание през юли.

Важно е предложението да се прочете за какво става дума. „Референтентивурф“ е ранен проект, който все още може да се промени съществено преди решение на кабинета и след това трябва да премине през Бундестага и Бундесрата, преди да влезе в сила. 48-часовото седмично ограничение също отразява дългогодишните правила на Европейския съюз, така че Германия би привела собствения си лимит в съответствие с таван, който вече се прилага в целия блок.

Критика и от двете страни

Проектът успя едновременно да разстрои работодателите и синдикатите. Бизнес асоциациите нарекоха комбинацията от нови задължения за документация и връзката с колективните трудови договори бреме, твърдейки, че гъвкавостта, предлагана само там, където съществува Tarifvertrag, изключва много компании и добавя документи, а не свобода. Някои работодателски гласове определиха пакета по груб начин като натрапчив.

От страна на синдиката, критиците предупреждават, че разхлабването на дневния таван може да доведе до по-дълги и по-изморителни дни и да подкопае защитите срещу преумора. Министерството на труда представи седмичния модел като компромис, който запазва осемчасовата норма, като същевременно позволява контролирана гъвкавост, но ранната реакция показва колко трудно ще бъде да се удовлетворят и двата лагера. Репортажи от медии, включително LTO и Bürgergeld.org, проследиха подробно двубоите.

Какво би могло да означава това за служителите и работодателите, работещи в чужбина

Ако сте служител, практическото послание е да чакате и да наблюдавате, вместо да действате. Правилата, които уреждат вашия договор, не са се променили и съществуващото ви споразумение за работно време, почивки и извънреден труд все още е в сила. Ако реформата бъде приета в подобен на сегашния си вид, ежедневният ефект за много хора ще зависи от това дали работното им място е обхванато от колективен трудов договор, тъй като именно там ще се отключи голяма част от новата гъвкавост. Нашето ръководство за Немски трудови договори и права е полезна отправна точка за разбиране на това къде се намирате днес.

За работодателите, особено за по-малките компании и стартиращите фирми, които наемат международен персонал, задължението за регистриране е частта, за която трябва да се подготвите рано. Създаването на надеждна цифрова система за регистриране на часовете отнема време и правилното ѝ изпълнение може да защити бизнеса, като направи работното време прозрачно. Дали преминаването към седмичен лимит ще донесе повече свобода или повече напрежение ще зависи от окончателния текст и от това как всяко работно място го използва. За по-широк поглед върху това как Германия третира баланса между работно и лично време, вижте нашия преглед на баланс между работа и личен живот в Германия.