Фискална турбуленция в Германия: бюджетната криза и нейните по-широки последици

В момента Германия се бори със значителна бюджетна криза, поставяйки предизвикателства пред правителството на канцлера Олаф Шолц и пораждайки опасения относно потенциалното въздействие върху различни политики и икономиката като цяло.

Кризата се появи в средата на ноември, когато германският конституционен съд постанови, че финансирането на бюджета за 2024 г., обявен през юли, не е законно осигурено. Планът на правителството включваше преразпределяне на 60 милиарда евро от спешни коронавирусни мерки към „фонда за преобразуване на климата“ (KTF). Това решение създаде недостиг от 17 милиарда евро в бюджета, което предизвика спешни обсъждания между ключови политически фигури, включително Шолц, министъра на финансите Кристиан Линднер и министъра на икономиката и климата Робърт Хабек.

В центъра на кризата е дълговата спирачка на Германия (Schuldenbremse), ограничаваща заемите на правителството до не повече от 0.35 процента от БВП. Въведена през 2009 г., за да стабилизира икономиката след финансовата криза, наскоро се превърна в спорна точка. Докато Линднер посочи, че 2023 г. ще бъде „извънредна година“, позволяваща отмяна на това ограничение, той изключи същото за 2024 г., предизвиквайки страхове от предстоящи мерки за икономии.

Бюджетният дефицит заплашва няколко политики, по-специално инициативите на фонда за преобразуване на климата. Правителството вече обяви прекратяването на тавана на цените на газа и електроенергията от 31 декември 2023 г. Тази политика, ограничаваща цените на енергията, за да подпомогне домакинствата след инвазията в Украйна, ще доведе до увеличени разходи за потребителите. Освен това планираните ремонти на железопътните линии на Deutsche Bahn и субсидиите за закупуване на електрически автомобили са изложени на риск.

Проучване на Германския институт за екологични икономически изследвания предупреждава, че липсата на адекватно справяне с изменението на климата може да струва на страната до 900 милиарда евро икономически щети до 2050 г. За разлика от това, навременното прилагане на политика може да намали това до 280 милиарда евро.

Бюджетната криза предизвика различни реакции в цяла Европа. Някои, припомняйки предишната позиция на Германия по време на финансовите кризи в други страни от ЕС, гледат на ситуацията със смесица от ирония и загриженост. Например предложения като тези, направени по време на финансовите борби на Гърция, като продажба на активи, се появиха отново в различен контекст.

Кризата насочи вниманието и към фискалните практики на Германия, които някога бяха смятани за образцови в Европа. Критици в и извън Германия предполагат, че твърдото спазване на фискалните правила може да е остаряло, особено като се има предвид поредицата от кризи, с които се сблъска през 2020-те години.

Ключова разлика между ситуацията в Германия и сценарии като затварянето на правителството на САЩ е разпоредбата в основния закон на Германия (Grundgesetz). Това позволява на правителството да поддържа операции дори без навременен бюджет, предотвратявайки пълното спиране на правителствените дейности.

Икономическото министерство прогнозира, че неизползването на средствата от Фонда за климата и трансформацията и Фонда за икономическа стабилизация (WSF) може да намали растежа на БВП на Германия с до 0.6 процентни пункта.

Докато германското правителство работи за справяне с това фискално предизвикателство, по-широките последици за икономиката на ЕС и ролята на Германия в нея стават все по-очевидни. Резултатът от тези бюджетни преговори не само ще оформи вътрешните политики на Германия, особено в действията по отношение на климата и социалната сигурност, но също така ще повлияе на икономическата стабилност и позицията й в рамките на Европейския съюз.