Страхът от война расте в Германия, тъй като историческата памет се сблъсква със сегашната реалност

Осем десетилетия след капитулацията на нацистка Германия, която сложи край на Втората световна война в Европа, нов страх обзема страната. На фона на честванията на 8 май – дата, исторически запомнена като момент на освобождение – все повече германци изразяват дълбока загриженост, че Европа може отново да изпадне в мащабен конфликт. Страхът вече не е абстрактен. Той се усеща по улиците, на масите за вечеря и дори в терапевтичните стаи.

Според последното проучване на ARD-DeutschlandTrend, 64% от германците съобщават за сериозна загриженост относно възможността за друга голяма война в Европа. Този страх е по-силен в източните части на страната, сред жените и сред по-младите поколения. Забележително е, че 81% от 12- до 25-годишните казват, че се страхуват от война, която да достигне германска земя.

Терапевтите сега наблюдават военна тревожност в клиниките

Промяната не се ограничава само до проучвания на общественото мнение. Психолози и терапевти в Германия, особено в Хесен, съобщават, че все повече пациенти съобщават за това, което се описва като „Kriegsangst“ - страх от война. Въпреки че не е официално призната като отделна диагноза в клиничните насоки, терапевтите отбелязват, че военната тревожност все по-често се обсъжда като част от генерализирани тревожни разстройства, особено сред тези, които вече се борят с проблеми с психичното здраве.

„Много от тези пациенти вече се борят с депресия или хронична тревожност“, каза Хайке Винтер, президент на Камарата на психотерапевтите в Хесен. „Военната тревожност добавя още един слой. Те се питат какво би се случило, ако влиятелен лидер натисне ядрения бутон.“ Нейната колежка Ариадна Сарториус е наблюдавала подобни модели сред деца и юноши, които се страхуват да бъдат призовани или разселени.

За разлика от по-лечимите страхове, като фобиите, свързани с животни или затворени пространства, военната тревожност произтича от геополитическо напрежение, далеч извън контрола на който и да е индивид. Невъзможността да се повлияе на резултата усилва чувството на безпомощност, което прави тревожността по-широко разпространена и по-трудна за управление.

Да помним миналото, докато живеем в настоящето

Тази нарастваща тревожност идва в момент на национално размишление. На 8 май 1945 г. германските военни лидери подписват документа, който официално слага край на боевете в Европа. През 1985 г. президентът Рихард фон Вайцзекер нарича този ден „ден на освобождението“ – термин, който по онова време е спорен, но по-късно става широко приет.

И все пак смисълът на тази фраза сега отново се поставя под въпрос. С появата на нови конфликти и появата на стари идеологии в съвременни форми, значението на „освобождение“ се обсъжда. Мнозина се опасяват, че историческите уроци, извлечени след Втората световна война, се пренебрегват. Те включват значението на съюзите, диалога и международното право като инструменти за предотвратяване на нови войни.

Руската инвазия в Украйна през 2022 г., която вече е в четвъртата си година, разби илюзията, че Европа е защитена от война. Според федералния президент Франк-Валтер Щайнмайер светът преживява „двоен поврат“ – не само по отношение на руската агресия, но и по отношение на изоставянето на споделените демократични ценности от някои западни съюзници.

Подкрепата за Украйна е силна, но е разделена по отношение на отстъпките

С продължаването на войната в Украйна, мненията в Германия стават все по-разделени. Според последни данни 47% от германците смятат, че Украйна трябва да обмисли териториални отстъпки на Русия, за да сложи край на войната. Това е спад от 53% през декември 2024 г., но все пак показва, че близо половината от населението е отворено за преговори, включващи загуба на земя.

В същото време 77% от германците продължават да настояват, че решението за преговори трябва да бъде взето единствено от Украйна. Въпросът за членството на Украйна в НАТО също разделя мненията: 48% го подкрепят в дългосрочен план, докато 40% са против.

Публичният дискурс по темата отразява напрежението между желанието за мир и реалностите на международната политика. Докато личности като президента на САЩ Доналд Тръмп предполагат, че мирът може да изисква от Украйна да направи значителни компромиси, германското ръководство продължава да подкрепя многостранна стратегия, включваща дипломатически натиск върху Русия и продължаваща военна помощ за Украйна.

Културата на паметта е изправена пред нов натиск

Дебатът около историческата памет на Германия също се развива. Повечето германци все още подкрепят усилията за запомняне и преподаване на престъпленията от нацистката епоха. Петдесет процента казват, че настоящото ниво на възпоменание е подходящо, докато 22 процента смятат, че трябва да се направи повече. Сред младите хора на възраст между 18 и 34 години повече от една трета смятат, че Германия трябва да направи повече, за да запази културата си на паметта.

23% обаче смятат, че се обръща твърде много внимание на нацистките престъпления. Този брой нараства до 47% сред поддръжниците на крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“, което сигнализира за ясно разделение в политическия пейзаж. Тъй като националистическите и популистките движения набират скорост в цяла Европа, включително в Германия, Румъния и извън нея, историци и преподаватели предупреждават за опити за пренаписване на историята и омаловажаване на значението на миналите зверства.

Определяне на мира в епоха на страх

В речи и интервюта, отбелязващи 80-годишнината от края на Втората световна война, няколко германски лидери подчертаха, че мирът не може да се сведе до отсъствието на война. Президентът Щайнмайер заяви, че истинският мир трябва да включва свободата и човешките права – ценности, които са активно застрашени от авторитарни режими и политически сили, целящи да подкопаят демократичните структури отвътре.

„Мирът, който съществува без свобода, не е нищо повече от мълчание под потисничество“, каза Щайнмайер в Бундестага. Неговите забележки бяха широко интерпретирани като критика както към чуждестранни автокрации, така и към вътрешни движения, симпатизиращи на тях.

Въпреки нарастващите страхове, експертите са съгласни, че тези тревоги, ако се подходи внимателно, могат да бъдат овладени. Терапевтите насърчават хората да ограничат потреблението на медии, да участват в обществен диалог и да се съсредоточат върху това, което е под техен контрол. Понякога дори прости стратегии – като временно спиране на новините – могат да осигурят облекчение.

Докато Германия си спомня миналото си, тя е изправена пред бъдеще, оформено от тревожност, политическа нестабилност и подновени заплахи за мира. Способността на нацията да отстоява демократичните си ценности, да подкрепя съседите си и да съхранява историческата истина ще бъде поставена на изпитание – не само в политиката, но и в сърцата и умовете на нейния народ.