Протестите срещу Bosch подчертават задълбочаващата се индустриална криза в Германия

Нарастваща вълна от недоволство се разпространява в индустриалния център на Германия. Гневът, видим за първи път пред музея на Mercedes-Benz в Щутгарт, където работниците на Bosch излязоха на улицата, отразява много по-голяма борба в германската икономика. С нарастването на съкращенията, свиването на печалбите и изместването на инвестициите в чужбина, едно послание от работниците и синдикатите е ясно: индустриалната трансформация на страната оставя хората настрана.

Работници на Bosch протестират срещу съкращения на работни места и затваряне на фабрики

В Щутгарт около сто служители на Bosch се събраха пред музея на Mercedes-Benz, държейки транспаранти и скандирайки лозунги под сивото есенно небе. Тяхното послание – „Нашите работни места са по-важни от вашите печалби“ – беше насочено към корпоративните лидери, които се срещаха вътре, за да обсъдят „бъдещето на мобилността“. За демонстрантите това бъдеще вече се усеща като нещо, от което са изключени.

Протестът дойде, след като Bosch обяви плановете си да спре производството в завода си във Вайблинген до 2028 г., съкращавайки 560 работни места. Обектът, който отдавна е крайъгълен камък на индустриалната база на района Ремс-Мур, ще запази само Bosch Healthcare и малък стартъп за 3D печат. Работниците обвиняват компанията, че се е отказала от германските си корени, като е пренасочила инвестиции към Азия, докато е затваряла традиционните производствени обекти у дома.

Представители на синдиката от IG Metall определиха хода като предателство на доверието и „социален разрив“, който подкопава цели общности. Демонстрантите поискаха инвестиции в нови технологии, вместо масови съкращения, и настояха, че работниците трябва да имат думата за това как се осъществява индустриалната трансформация. Техният лозунг – „Бъдещето съществува само с нас“ – капсулира както разочарование, така и решителност.

Хиляди работни места са застрашени в обектите на Bosch

Затварянето във Вайблинген е част от по-широкия план на Bosch за съкращаване на 13 000 работни места по целия свят до 2030 г., спестявайки около 2.5 милиарда евро годишно. Германските заводи в Баден-Вюртемберг са изправени пред едни от най-големите съкращения, като 3,500 позиции изчезват във Фойербах и 1,750 в Швибердинген. Засегнати са и заводи в Бюл, Бюлертал и Хомбург, където хиляди работници във веригата за доставки на автомобили се страхуват за препитанието си.

Синдикатът нарече плана „политика на социално изгорена земя“, предупреждавайки, че той ще опустоши местните икономики, зависими от индустриалната заетост. Ръководството на Bosch настоява, че преструктурирането е необходимо, за да остане конкурентоспособно, тъй като световните пазари се насочват към електрически превозни средства и цифрово производство. И все пак за много служители това обяснение предлага малка утеха. Те виждат трансформацията като нещо, което е направено с тях, а не с тях.

Пред музея на Мерцедес протестът символизира сблъсък между визията на заседателната зала и реалността в производствения цех: ръководители обсъждат иновации вътре, докато дългогодишни работници отвън изискват социална отговорност. „Глобализацията не може да бъде еднопосочна улица“, каза един представител на Bosch. „Компаниите, които печелят по целия свят, трябва също да осигурят основите на просперитета у дома.“

Упадък на индустрията: По-широко предупреждение за Германия

Сътресенията в Bosch и Mercedes-Benz са част от по-широка индустриална криза, пред която е изправена Германия. През последните седмици Mercedes съобщи, че печалбите ѝ са спаднали наполовина. Твърди се, че около 4,000 служители са приели доброволни предложения за напускане. Междувременно 70% от енергоемките фирми преместват нови инвестиции в чужбина, позовавайки се на високи разходи и регулаторни тежести.

Дори високопроизводителни производители, като специалиста по машиностроене Trumpf, са регистрирали значителни загуби, докато веригите за доставки са все по-натоварени от ограниченията на Китай върху ключови материали като полупроводници. Рискът от спиране на производството в части от автомобилния сектор нараства. Това, което някога беше постепенен структурен преход, сега се ускорява – и засяга пряко работниците.

Наблюдатели предупреждават, че индустриалната база на Германия, дълго време смятана за гръбнак на икономиката ѝ, ерозира по-бързо, отколкото политиците изглежда са склонни да признаят. Въпреки продължаващите правителствени дискусии относно конкурентоспособността на промишлеността, реакцията е бавна и фрагментирана. Бизнес лидери, икономисти и синдикати се оплакват, че предупрежденията им за деиндустриализация се игнорират.

Политическо бездействие и обществена умора

Според анализаторите, това, което прави кризата по-тревожна, е липсата на политическа неотложност. Дебатите за индустриалната стратегия са заглушени от краткосрочни политически спорове и обществената умора от икономически реформи. Докато лидерите организират срещи на върха и пресконференции за иновациите, малко конкретна подкрепа достига до компаниите или работниците, изправени пред непосредствени предизвикателства.

Разминаването между политическата реторика и индустриалната реалност беше видимо по време на протеста срещу Bosch. Вътре в музея експерти обсъждаха „дигиталната трансформация“, докато отвън служителите се страхуваха за препитанието си. „Ако хората, които градят бъдещето, са изключени от него, не може да има напредък“, каза работник от обекта във Вайблинген.

Синдикални представители твърдят, че Германия рискува да подкопае самата основа на следвоенния си успех: партньорството между индустрията, труда и държавата. Без инвестиции в местното производство и участието на работната сила, предупреждават те, страната може да се изправи пред дългосрочен спад в конкурентоспособността си в производството – и нарастваща пропаст между тези, които оформят икономиката, и тези, които живеят от нейните последици.

Призив за споделена отговорност

Протестите в Щутгарт може да са били малки, но тяхната символика е силна. Те представляват нарастващо разочарование сред индустриалната работна сила – работна сила, която някога е въплъщавала глобалната сила на Германия. Работниците не настояват за спиране на промяната, а за включване в нея. Те призовават за справедливи политики на преход, по-силни социални ангажименти от страна на корпорациите и по-голяма отчетност от страна на политическите лидери.

Докато скандирането „Без нас няма трансформация“ отекваше по улиците на Щутгарт, то улавяше същността на една национална дилема. Германската икономика е на кръстопът, разкъсвана между иновациите и ерозията. Дали нейната трансформация ще остане споделен проект – или ще се превърне в история на победители и губещи – ще зависи от това колко бързо страната ще преодолее нарастващото разделение между корпоративната стратегия, правителствената политика и работниците, които са изградили нейния просперитет.