Опасенията относно чуждестранните трезори се появяват отново на фона на политическа несигурност
В Германия се разгръща подновен политически дебат относно безопасността на златните резерви, съхранявани в чужбина – по-специално на 1,244-те тона, държани дълбоко под Манхатън в трезорите на Федералния резерв на Ню Йорк. Докато бившият президент на САЩ Доналд Тръмп поема втори мандат, критиците в Германия изразяват неотложни опасения, че златото, на стойност над 117 милиарда евро, може вече да не е сигурно при все по-непредсказуема администрация на САЩ.
Този златен запас, еквивалентен на близо 100,000 12.5 стандартни кюлчета от 13 килограма, представлява над една трета от общите резерви на Германия. Останалото злато е разделено между Франкфурт, където се съхранява около половината, и Лондон, който държи XNUMX% от активите на Бундесбанк. Призивите за връщане на златото у дома се засилват, водени от опасения, че Тръмп може да се намеси в независимостта на Федералния резерв на САЩ и потенциално да използва златото, притежавано от чуждестранни инвеститори, като геополитически инструмент.
Влиянието на Тръмп върху Федералния резерв предизвиква тревога
Дискусията, някога тема, ограничена до финансови експерти и националистически кръгове, навлезе в политическия мейнстрийм. Членът на Европейския парламент от ХСС Маркус Фербер предупреди публично, че Тръмп може да разработи „креативни“ стратегии за справяне с чуждестранното злато, съхранявано на американска територия. Предупреждението му отразява по-широко безпокойство в Берлин: ако американската изпълнителна власт упражни контрол над Федералния резерв, резервите на Бундесбанк в Ню Йорк теоретично биха могли да попаднат под пряка или непряка юрисдикция на САЩ.
Многократните словесни атаки на Тръмп срещу председателя на Федералния резерв Джером Пауъл и историята му на подкопаване на институционалната независимост допълнително засилват тези опасения. Докато Бундесбанк в момента поддържа доверие в американските си партньори, критиците посочват, че самото доверие може да не е достатъчна гаранция в настоящия геополитически климат.
Бундесбанк защитава статуквото, критиците изискват действия
Въпреки нарастващото безпокойство, Бундесбанк досега се е противопоставяла на призивите за промяна на стратегията си за съхранение. Президентът Йоахим Нагел наскоро заяви пред репортери, че не губи сън заради проблема и е изразил пълно доверие в централната банка на САЩ. Институцията твърди, че безопасността и достъпността на пазара остават основните критерии за избор на места за съхранение и че Ню Йорк продължава да отговаря на тези изисквания.
Въпреки това, политическите и гражданските гласове продължават да оказват натиск върху Бундесбанк. Европейската асоциация на данъкоплатците и Федерацията на данъкоплатците на Германия изпратиха официални писма както до Министерството на финансите, така и до Бундесбанк, с които настояват за преоценка на настоящите договорености. „Донесете златото си у дома“, призова президентът на асоциацията Михаел Йегер, който подчерта нарастващия стратегически риск от държането на национално богатство в чужбина във времена на международно напрежение.
Историческите корени на чуждестранното съхранение под щателен контрол
Присъствието на германско злато в чужбина не е новост. След Втората световна война Германия не е разполагала със собствени златни резерви. С растежа на следвоенната икономика златото се е натрупвало като плащане за търговски излишъци, особено в долари, но физическият метал никога не е бил изпратен до Германия. Вместо това Федералният резерв на САЩ е прехвърлил собствеността по сметки, обозначени за Бундесбанк, оставяйки кюлчетата в Ню Йорк.
По време на Студената война, съхраняването на злато в съюзнически страни се е възприемало като стратегия за сигурност. Съветско настъпление в Западна Европа би могло да изложи на риск германските резерви във Франкфурт, което би направило съхранението в САЩ и Обединеното кралство логично. Критиците обаче твърдят, че тази обосновка вече не отговаря на днешния стратегически контекст, особено предвид непредсказуемостта на настоящата американска администрация.
Минали усилия за репатриране създават прецедент
Това не е първият път, когато опасенията относно съхранението на германско злато в чужбина достигат национално ниво. Между 2013 и 2016 г. Германия репатрира 300 тона злато – предимно от Ню Йорк – във Франкфурт. Бундесбанк първоначално се съпротивляваше на исканията за одит или инспекция на кюлчетата, позовавайки се на разходи и дипломатическа чувствителност. Под натиск обаче тя организира транспорта дискретно, използвайки самолети за доставка на кюлчетата, които след това бяха тествани за автентичност и съхранявани в разширени трезори във Франкфурт.
Тези усилия доведоха до засилена вътрешна сигурност и модификации на инфраструктурата за съхранение, включително превръщането на бивши центрове за данни в трезори. Въпреки този опит, през последните години не са се извършвали допълнителни мащабни премествания.
Частните инвеститори отразяват притесненията на официалните лица
Настоящата вълна от безпокойство не се ограничава само до институциите. Богати хора и финансови институции също започнаха да изнасят златото си извън САЩ в очакване на евентуална икономическа или политическа нестабилност. Първоначално, след преизбирането на Тръмп, много инвеститори изпратиха злато в складове в Ню Йорк като COMEX, за да избегнат мита и да се възползват от благоприятните цени. Но до средата на 2025 г. тази тенденция започна да се обръща. Докладите сега сочат, че заможните хора все по-често преместват златото си в юрисдикции, считани за по-политически стабилни, като например Сингапур.
Тази промяна отразява по-широката несигурност относно надеждността на управлението на САЩ под влиянието на Тръмп. В забележителен случай, често цитиран в германските медии, Венецуела през 2019 г. не успя да получи достъп до златото, което съхраняваше в Банката на Англия, поради опасения относно легитимността на ръководството ѝ и последиците от международните санкции. За много германци урокът е ясен: златото, съхранявано в чужбина, може бързо да стане недостъпно при неподходящи условия.
Сигурност срещу суверенитет: Стратегическата дилема
Поддръжниците на продължаващото съхранение в чужбина твърдят, че поддържането на присъствие във финансови центрове като Ню Йорк и Лондон подобрява ликвидността и гъвкавостта на международната търговия. Преместването на златото не само би било логистично сложно и скъпо, но би могло да предизвика и дипломатическо напрежение. Освен това Бундесбанк твърди, че златото, съхранявано в САЩ, може бързо да бъде мобилизирано на световните пазари по време на кризи, ключова характеристика, която вътрешното съхранение може да не предлага толкова ефективно.
И все пак основният въпрос остава: все още ли е разумно да се разчита на чуждестранни институции за защита на националните активи в епоха, белязана от икономически национализъм и променящи се глобални съюзи?