Намаляването на корпоративните данъци разделя германската политика

Дебатът относно плана за данъчна реформа на Клингбайл се засилва

Мащабното предложение на новия финансов министър на Германия Ларс Клингбайл (СДП) за намаляване на корпоративните данъчни ставки предизвика нарастващо напрежение между федералното правителство и провинциалните лидери, като опасенията относно действителната му икономическа ефективност нарастват. Въпреки че планът е предназначен да стимулира бизнес инвестициите и да съживи застоялата икономика, критиците твърдят, че той рискува да изтощи публичните финанси и да изостри съществуващите неравенства, без да осигури обещания тласък на растежа.

Федералният кабинет наскоро одобри законодателството, което включва ускорена амортизация за корпоративни инвестиции и поетапно намаляване на корпоративния данък върху доходите. Общата прогнозна загуба на публични приходи на федерално, щатско и общинско ниво е близо 46 милиарда евро до 2029 г. Поддръжниците, включително големи бизнес асоциации и консервативни партии като ХДС/ХСС, твърдят, че инициативата ще създаде работни места, ще стимулира инвестициите и ще възстанови доверието в икономическото бъдеще на Германия. Прилагането ѝ обаче сега среща значителна опозиция в Бундесрата, където представители на федералните провинции на Германия се опасяват, че финансовата тежест ще падне непропорционално върху тях.

Държавните лидери предупреждават за фискален дисбаланс

Един от най-гласовитите критици е министър-председателят на Долна Саксония Олаф Лийс (СДП), който по принцип подкрепя икономическите стимули, но предупреждава да не се прехвърля финансовото натоварване върху регионалните и местните власти. Лийс подчерта, че усилията за укрепване на демокрацията чрез икономическа стабилност не трябва да се правят за сметка на подкопаване на основни услуги на държавно и общинско ниво.

Говорейки преди конференцията на министър-председателя в Берлин, Лийс подчерта, че макар така нареченият „инвестиционен стимулатор“ да е добре дошъл, той трябва да бъде придружен от механизми за осигуряване на дългосрочен фискален баланс на всички нива на управление. „Не можем да си позволим да решаваме един проблем, докато създаваме друг“, предупреди той.

Тази загриженост се споделя от няколко регионални лидери и коментатори, които вярват, че смислен напредък може да бъде постигнат само чрез конструктивни преговори и вътрешен компромис – без да се повтарят видимите политически борби, наблюдавани в предишната федерална коалиция.

Икономическата логика под лупа

В основата на несъгласието стои фундаменталният въпрос: Дали намаляването на корпоративните данъци води надеждно до икономически растеж? Макар че преобладаващият аргумент предполага, че намаляването на данъците оставя на компаниите повече капитал за инвестиране – потенциално увеличавайки производството, наемането на персонал и обема на продукцията – много икономисти и критици наричат ​​това предположение прекалено опростено и дълбоко погрешно.

Данъчните спестявания не се превръщат автоматично в инвестиции. Компаниите вземат инвестиционни решения, основани предимно на очакваното търсене, а не на наличните парични средства. Собственик на малък бизнес или индустриална фирма ще разшири дейността си или ще наеме нов персонал само ако има увереност в бъдещите продажби. Без нарастващо търсене на стоки или услуги, има малък стимул за увеличаване на капацитета, независимо от данъчната политика.

Примерите от миналото показват, че излишната корпоративна ликвидност често се влива в дивиденти от акционери, обратно изкупуване на акции или финансови резерви, вместо в продуктивни инвестиции. Освен това настоящите икономически предизвикателства пред Германия не са свързани единствено с липсата на корпоративно финансиране, а с по-дълбоки структурни проблеми, включително слабо потребителско търсене, несигурност в световната търговия и разходи за енергия.

Решенията от страна на търсенето остават пренебрегвани

Няколко икономисти посочват алтернативен подход, който е набрал популярност в други развити икономики: стимулиране на вътрешното търсене. Вместо да намалява данъците за най-богатите предприятия, увеличаването на покупателната способност на домакинствата с по-ниски доходи би могло да доведе до по-устойчиви икономически ползи. Групи като пенсионери с малки пенсии, самотни родители, безработни и нископлатени работници често харчат по-голям дял от доходите си, като по този начин подхранват местните икономики и секторите на услугите.

Въпреки нарастващото признание на тази перспектива, фискалната политика на Германия остава до голяма степен оформена от теориите за предлагането. Критиците твърдят, че това идеологическо господство в правителствените и академичните среди е довело до десетилетия пропуснати възможности за изграждане на по-приобщаваща и устойчива икономика.

Политически залози и коалиционно напрежение

Настоящата черно-червена коалиция между социалдемократите и ХДС/ХСС е изправена пред труден баланс. От една страна, има натиск за демонстриране на действия на фона на бавния растеж и отслабващия оптимизъм на инвеститорите. От друга страна, фискалните ограничения на държавно и общинско ниво ограничават какви реформи са политически и практически възможни. Допълнително усложнява нещата отсъствието на Свободната демократична партия от Бундестага, която традиционно се застъпваше за намаляване на данъците, но сега упражнява влияние само косвено.

Ясно е, че без координирана и всеобхватна финансова стратегия, предложената данъчна реформа може да задълбочи съществуващите разделения между федералните и регионалните власти. Неуспехът да се осигури широк консенсус може да забави законодателството в Бундесрата и да доведе до по-нататъшна фрагментация в рамките на вече крехката икономическа рамка на Германия.

Икономическите рискове остават нерешени

Докато правителството се надява да използва данъчната реформа като лост за стимулиране на растежа, икономистите предупреждават, че макроикономическите показатели остават слаби. Прогнозите за растеж на Германия за 2025 г. остават само 0.4%, сред най-ниските от всички страни от ОИСР. Без ясна промяна в моделите на търсене или условията за външна търговия, дори щедрите данъчни мерки може да не са достатъчни, за да обърнат забавянето.

В крайна сметка успехът на реформата ще зависи не само от това колко пари са останали в корпоративните сметки, но и от това дали бизнесът и потребителите ще си възвърнат увереността да харчат и инвестират. Дотогава политическият дебат за това кой плаща за икономическото възстановяване – и кой всъщност печели – само ще се засилва.