Източноевропейците оглавяват класацията за щастие на имигрантите в Германия

Нарастващото имигрантско население на Германия показва ясни разлики в удовлетвореността от живота, според последните данни на Федералния институт за изследване на населението (BiB). Мониторът на благосъстоянието за 2025 г. разкрива, че хората от източноевропейски произход отчитат най-високи нива на щастие в страната, докато други групи – особено наскоро пристигналите и потомците на имигранти – са изправени пред по-смесени преживявания.

Нарастващо удовлетворение в цяла Германия

Според проучването, общата удовлетвореност от живота в Германия почти се е върнала до нивата отпреди пандемията. Половината от населението сега се описва като „много доволно“ от живота си, което отразява общо възстановяване на настроението след годините на икономическа несигурност и ограничения по време на кризата с коронавируса.

Възходящата тенденция се разпростира и върху имигрантското население, което представлява повече от една четвърт от 83-те милиона жители на Германия. Изследователите са анкетирали 30 000 души на възраст от 20 до 52 години, за да оценят не само личното щастие, но и доколко добре политиките за интеграция и икономическите фактори допринасят за цялостното благосъстояние.

Източноевропейците отчитат най-високо благосъстояние

Сред всички имигрантски групи, тези от Източна Европа се открояват със силно чувство на удовлетвореност. Близо един на всеки четирима респонденти, родени в Полша, Чехия или държавите-наследници на Съветския съюз, се описва като „много доволен“ от живота в Германия. Тази цифра значително надвишава средната за страната стойност от 17%.

Експертите отдават това на комбинация от културна близост и стабилен миграционен опит. Източноевропейските имигранти обикновено се сблъскват с по-малко травматични обстоятелства от търсещите убежище и са се възползвали от по-лесната си интеграция в германското общество. Тяхното познаване на европейската работна среда и езиковите сходства също могат да допринесат за по-бърза адаптация и сигурност на работното място.

„Парадоксът на интеграцията“ сред второто поколение

Докато имигрантите от първо поколение са склонни да показват нарастващо удовлетворение с течение на времето, техните деца често отчитат по-ниски нива на щастие. Изследователите описват това като „парадокс на интеграцията“ – концепция, въведена от социолога Аладин Ел-Мафаалани. Тя подчертава как по-голямото участие в обществото може да доведе до повишена фрустрация, когато социалните бариери продължават да съществуват.

Имигрантите от второ поколение често търсят не само приемане, но и влияние в своите общности. Когато се сблъскват с дискриминация, неравни възможности или липса на признание за уменията си, недоволството нараства. Проучването показва, че неосъществените очаквания и възприеманото неравенство играят ключова роля в това разделение между поколенията.

Ролята на езика и социалното участие

Един от най-силните предсказващи фактори за щастие сред имигрантите е владеенето на немски език. Респондентите, които говорят редовно немски у дома, съобщават за по-високи нива на удовлетвореност във всички групи. Изследователите установяват, че езиковите умения подобряват както социалната принадлежност, така и икономическите възможности, като пряко свързват комуникативните способности с емоционалното благополучие.

Достъпът до пазара на труда, възможностите за образование и участието в общността също бяха посочени като решаващи фактори. Колкото по-дълго имигрантите живеят в Германия, толкова по-вероятно е те да отчитат по-високи нива на удовлетвореност – особено когато постигнат стабилна заетост и сигурна среда за живот.

Украинците са изправени пред продължаващи предизвикателства

Украинците, които сега формират най-голямата група бежанци в Германия, продължават да се радват на по-ниски нива на благосъстояние. Около половината от тях се описват като „не много доволни“ от живота. Продължаващата война в Украйна остава основен фактор, влияещ върху емоционалното им състояние, особено сред по-възрастните жени, разделени от членове на семейството, които все още участват в конфликта.

Въпреки това, изследователите отбелязват и постепенни подобрения от 2022 г. насам. Подобренията в езиковите умения, подобрените жилищни условия и нарастващите нива на заетост допринесоха за умерено повишаване на удовлетвореността сред украинците. Тези открития подчертават как усилията за интеграция могат постепенно да компенсират въздействието на травмата и разселването.

Неравномерно щастие сред имигрантските групи

Докато източноевропейците оглавяват списъка с доволни имигранти, хората от Азия и Африка съобщават за значително по-ниски нива на щастие. Приблизително един на всеки трима в тези групи е изразил недоволство от живота в Германия. Според изследователи на BiB, преживяванията, свързани с расизъм и социално изключване, играят основна роля във формирането на тези възприятия.

Сирийските бежанци, за разлика от тях, показват относително високо благополучие. Близо един на всеки трима сирийци се описва като много доволен – резултат, който изследователите свързват с по-високия им статут на закрила и по-големия достъп до програми за събиране на семейства в сравнение с бежанците от Ирак или Еритрея.

Германците в чужбина намират радост другаде

Интересното е, че германците, които емигрират, често съобщават за дори по-голямо удовлетворение от живота, отколкото тези, които остават. Мониторът на благосъстоянието показва, че емигрантите в южноевропейски страни като Испания, Италия и Португалия са особено доволни. Изследователите отдават това на по-топлия климат, по-ниските разходи за живот и по-спокоен начин на живот.

Въпреки това, тези, които все още обмислят емиграция, но все още не са предприели това, са по-малко удовлетворени, което вероятно отразява копнеж за промяна, а не недоволство от живота в самата Германия.

Интеграция и благополучие: дългосрочна връзка

Като цяло, резултатите потвърждават ясна закономерност: удовлетвореността от живота нараства с времето, прекарано в Германия. Икономическото участие, стабилното жилище, владеенето на езици и социалното приемане допринасят за щастието. Въпреки това, различията между групите продължават да съществуват, което подчертава, че интеграцията е едновременно социален и емоционален процес.

За политиците, проучването подчертава необходимостта от фокусиране върху езиковото обучение, по-бързото признаване на чуждестранни квалификации и подобрения достъп до заетост. Тъй като Германия продължава да разчита на имиграцията за справяне с недостига на работна ръка, осигуряването на благосъстоянието на новодошлите ще остане от основно значение за дългосрочната ѝ социална стабилност.