Предприемачеството намалява въпреки видимия растеж
На пръв поглед корпоративният пейзаж в Германия изглежда стабилен. Всяка година в страната се регистрират повече нови компании, отколкото затварят предприятия. Икономистите обаче предупреждават, че този положителен нетен растеж крие тревожна тенденция: както стартиращите, така и затварящите се бизнеси непрекъснато намаляват. Резултатът е стагнираща икономика, лишена от динамиката, необходима за адаптиране към бързите технологични и демографски промени.
Според икономиста Клаус Михелсен, икономическата жизненост на Германия зависи от постоянното обновяване. Новите компании въвеждат иновации, оспорват остарелите бизнес модели и стимулират конкуренцията. И все пак броят на икономически значимите стартиращи предприятия в Германия е спаднал от над 150,000 2009 през 115,000 г. до едва 2022 XNUMX през XNUMX г. Дори с леко възстановяване през последните години, няма признаци за трайно възстановяване. За разлика от това, страните в Северна Европа и Балтийските републики произвеждат много повече стартиращи предприятия спрямо броя на населението.
Затварянията на предприятия също са намалели, отчасти поради държавната намеса по време на кризи като пандемията. Но и това е проблематично. Експертите подчертават, че оставянето на остарели компании да фалират не е признак на слабост, а необходима част от икономическата трансформация.
Структурни проблеми, блокиращи растежа
Бариерите пред предприемачеството в Германия са добре известни. Бюрокрацията е основната сред тях, като новите основатели често се сблъскват с месеци забавяния и се справят с обширни документи, преди дори да могат да започнат дейност. Достъпът до капитал също е ограничен, особено за тези, които нямат съществуващи мрежи или лично богатство. Освен това, липсата на сътрудничество между академичните среди и бизнеса отслабва канала за иновации.
Вивиен Видер, инвеститор, запознат с бизнес средата в Германия, рисува категорична картина. Тя критикува страната, че се придържа към остарели административни системи, и описва преобладаващото отношение към риска като отвращение. Според нея германската политика дава приоритет на защитата на съществуващите компании от фалит, вместо да насърчава смелостта, необходима за нови начинания. „Ние сме родители-хеликоптери на икономиката“, казва тя, добавяйки, че това създава неефективни „фирми-зомби“, които оцеляват без иновации.
Разделяне между градско и селско: Сложни реалности
Въпреки тези пречки, Глобалният монитор на предприемачеството (GEM) отчете рекордно висок процент на стартиращи фирми в Германия за 2024 г., като много от новите основатели все още са в ранните етапи на планиране. Кристиан Хундт, съавтор на германския доклад GEM, отбелязва, че част от този растеж може да е свързан с обществени промени. По-силното желание за създаване на смислена работа, а не просто печалба, мотивира повече хора да проучат възможностите за самостоятелна заетост.
Проучването на GEM изследва и къде се основават бизнеси. Градските райони все още доминират, до голяма степен защото градовете концентрират хора с предприемачески черти, по-добра инфраструктура и достъп до знания. Въпреки това, противно на очакванията, младите компании са склонни да имат по-високи нива на оцеляване в селските райони. По-ниската конкуренция, фокусът върху производството, а не върху бързо развиващите се услуги, и местната ангажираност допринасят за тази тенденция.
Въпреки това, селските райони са изправени пред значителни предизвикателства. Липсата на разнообразна работна сила и неадекватната инфраструктура могат да възпрепятстват растежа на стартиращите предприятия. Политиците се насърчават да обмислят програми за завръщане на хора, произхождащи от селските райони, и да подобрят цифровата инфраструктура в подкрепа на бизнеси, ориентирани към дистанционна работа.
Когато защитата се превърне в проблем
Акцентът на Германия върху икономическата стабилност често е водил до защита на фирми с по-слаби резултати. Този предпазлив подход, макар и политически популярен, ограничава преразпределението на труд и ресурси към по-продуктивни нови начинания. Експертите твърдят, че позволяването на неконкурентоспособни предприятия да напуснат пазара създава пространство за свежи идеи и по-силни компании.
Щедрите механизми за кризисна подкрепа на страната по време на пандемията помогнаха на много бизнеси да оцелеят. Но с приключването на тези програми, има доказателства за ефект на „догонване“ при затварянето на предприятия. Докато някои интерпретират това като признак на провал, икономистите го виждат като закъсняло икономическо пренареждане.
Все още е необходима културна промяна
Културното възприятие за предприемачеството в Германия остава сложно. Провалът все още е силно стигматизиран, а успехът често се гледа с подозрение. Този начин на мислене обезкуражава поемането на риск, особено сред по-младите хора. Инвеститори като Видер твърдят, че истинските иновации изискват толерантност към провала и по-голям фокус върху предоставянето на втори шанс.
Усилията за справяне с неравенството между половете в предприемачеството показват известен напредък. Разликата между половете в процента на стартиращи фирми е по-малка в Германия, отколкото в много други страни, отчасти поради целенасочени програми за подкрепа на жените. Въпреки това, остават предизвикателства, особено по отношение на политиките за грижи за деца и данъци, които могат да обезкуражат жените да се занимават със самостоятелна заетост.
Инфраструктурата и образованието държат ключа
Дългосрочните подобрения в средата за стартиращи фирми в Германия ще зависят от модернизирането на инфраструктурата и инвестициите в образованието. По-добрите пътища, широколентовата свързаност и надеждните обществени услуги са от съществено значение за привличането и задържането на предприемачи, особено извън големите градове. Университетите и училищата също играят ключова роля в обучението на бъдещи бизнес лидери.
Въпреки че Германия все още се нарежда сред най-добрите в световен мащаб по отношение на условията за стартиране, експертите предупреждават, че инерцията може да бъде загубена без решителни действия. Текущият пакет за инфраструктура на стойност 500 милиарда евро е стъпка в правилната посока, но той трябва да бъде приложен с внимание към регионалните икономически нужди и дългосрочното въздействие.
Икономическото обновление изисква промяна в политиката
За да си възвърне предимството, Германия трябва да даде приоритет на създаването на нови предприятия пред запазването на старите. Политиците са призовани да опростят регулациите, да увеличат възможностите за финансиране и да насърчат култура, която разглежда предприемачеството като съществено за икономическото здраве на нацията. Само като приеме промяната, Германия може да избегне изоставането в бързо развиващата се световна икономика.