Германия настоява за по-строг закон за убежището

Федералното правителство предлага разширени правомощия по отношение на правилата за убежище

Федералният кабинет на Германия одобри законопроект, който значително ще промени начина, по който страната разглежда случаите на убежище. Предложението, вдъхновено от министъра на вътрешните работи Александър Добриндт, има за цел да предостави на федералното правителство правомощието едностранно да класифицира определени страни като „безопасни страни на произход“ – без да се изисква съгласие от Бундесрата, законодателния орган, представляващ федералните провинции.

Тази промяна е част от по-широка стратегия, насочена към рационализиране на процедурите за предоставяне на убежище и улесняване на по-бързи депортации. Мярката е насочена специално към страни като Алжир, Индия, Мароко и Тунис за прекласифициране. Предложеният закон включва и отмяна на задължителното правно представителство в случаи на задържане при депортиране, право, въведено едва миналата година при предишното правителство.

Критици от различни сфери, включително правни асоциации и политическа опозиция, бият тревога. Правни експерти твърдят, че заобикалянето на конституционните проверки и разчитането единствено на законодателството на ЕС би могло да усложни съдебните процеси, вместо да ги ускори. Групи за застъпничество на бежанците, като Pro Asyl, нарекоха хода правно съмнителен и фундаментално недемократичен, предупреждавайки, че той може да лиши уязвимите лица от правото им на защита.

Конституционни принципи под контрол

Германската конституция в момента изисква участието на Бундесрата при определянето кои страни се считат за безопасни за решения относно убежището. Сега правителството се позовава на директива на ЕС, която позволява на държавите членки да определят такива класификации чрез прости наредби. Ако бъде приет, законът на практика ще изолира федералните провинции в една от най-чувствителните области на миграционната политика.

Депутатите от Зелената партия реагираха остро. Филиз Полат, виден глас по въпросите на миграционната политика, обвини правителството в подкопаване на основни демократични ценности. Според нея класифицирането на държавите като „безопасни“ не е административна процедура, а сериозно правно решение, което пряко засяга достъпа на хората до убежище и не трябва да се третира едностранно.

Социалдемократическата партия (СДП), една от партиите в управляващата коалиция, защити реформата като необходима за преодоляване на законодателните блокади в Бундесрата. Дирк Визе, парламентарен секретар на СДП, заяви, че предложението е отговор на многократната съпротива от опозиционните партии, особено от Зелените.

Заявленията за убежище в църквата се увеличават в отговор на заплахите за депортиране

Успоредно с федералната инициатива, все по-голям брой търсещи убежище в Германия се обръщат към църквите за убежище. Известна като „църковно убежище“, тази практика осигурява временна защита от депортиране. Повечето от тези случаи са свързани с „случаи от Дъблин“ – лица, които вече са кандидатствали за убежище в друга държава от ЕС и следователно подлежат на трансфер съгласно законодателството на ЕС.

Увеличаването на случаите на убежище от църкви предполага, че много търсещи убежище се страхуват от последствията от връщането им в страни, през които са преминали или от които произхождат, които вече могат да бъдат определени като „безопасни“ съгласно новото предложение. Църквите, макар и да нямат официални законови правомощия да блокират депортациите, служат като последна инстанция за убежище, което често предизвиква сложни правни и етични дебати.

Нарастващо разделение в дебатите за миграционната политика

Отвъд Германия, дебатът за миграцията се разгръща в цяла Европа в по-агресивни тонове. Албанската философка и политолог Леа Ипи остро критикува сътрудничеството на родината си с Италия в изграждането на центрове за задържане на мигранти. Според нея тези съоръжения са затвори за хора, които не са извършили престъпление, освен бягство от конфликт или икономически колапс.

Ипи нарече инициативата продукт на политически опортюнизъм и неоколониални амбиции, целящи да представят Албания като „развит“ кандидат за ЕС, готов да приеме мигранти. Тя подчерта, че подобни мерки прикриват по-дълбоки проблеми, като масовата емиграция на албанската младеж и неспособността на държавата да предложи реални икономически перспективи.

Тя също така предупреди, че нарастващата зависимост от задържане и депортиране за управление на миграцията отразява по-широк политически провал. Според Ypi депортирането се е превърнало в инструмент за дисциплиниране на населението и предефиниране на гражданството като привилегия, а не като право. Тя разкритикува правителствата, включително прогресивните, за възприемането на реториката на крайната десница, надявайки се да си възвърнат обществения консенсус чрез сурови имиграционни политики – тактика, която тя определи като фундаментално погрешна.

Опасна политическа илюзия

Ипи твърди, че идеята за възстановяване на общественото сближаване чрез по-строг контрол върху имиграцията е опасна илюзия. Според нея тази стратегия само засилва влиянието на десните партии, които отдавна доминират в разговорите за идентичността, границите и принадлежността. Истинският конфликт, според нея, не е между мигрантите и гражданите, а между тези, които държат икономическа власт, и тези, които са изключени от нея.

Критиките ѝ се простират и до европейските центристко-лявоцентристки партии, включително британската Лейбъристка партия под ръководството на премиера Стармър, която тя обвинява в имитиране на консервативни политики, вместо в предлагане на смислени алтернативи. Тя вижда тази тенденция като предателство на следвоенните идеали за международно сътрудничество, социална справедливост и приобщаващо гражданство.

Ypi призовава за завръщане към класовата солидарност като политическа рамка, която може да обедини както мигрантите, така и местните работници в обща борба срещу системното неравенство. Тя предупреждава, че неспособността да се справят с икономическите корени на изключването само подхранва възхода на политиката, основана на идентичността, което в крайна сметка отслабва демокрацията.

Политически импулс срещу правни гаранции

Настоящата стратегия на германското правителство се стреми да си възвърне контрола върху миграционната политика чрез ускоряване на депортациите и ограничаване на правната защита. Но ходът среща сериозна съпротива както от гражданското общество, така и в части от управляващата коалиция. Той засяга и по-широки дебати за ролята на държавата, ограниченията на изпълнителната власт и отговорностите на държавите, които се възползват от глобалните икономически системи, често допринасящи за самото разселване, което сега се опитват да ограничат.

В основата на спора е фундаментален въпрос: Трябва ли ефективността на контрола на миграцията да бъде за сметка на правния надзор и гаранциите за правата на човека? За много наблюдатели настоящият подход предполага отклонение от приобщаващото управление и към модел, който цени изключването като знак за политическа сила.

Докато законодателството напредва през Бундестага и Бундесрата, Германия отново се озовава на кръстопътя на правната почтеност, политическата целесъобразност и международната отговорност.