Германия обяви въвеждането на национален Ден на ветераните, който ще се провежда ежегодно през юни, което е значителен ход в страна, отдавна известна с предпазливата си позиция по отношение на военната символика. Това решение бележи по-широка културна промяна. В продължение на десетилетия Германия поддържаше сложни отношения с въоръжените си сили поради наследството от световните войни. Сега, с нарастващия геополитически натиск и предизвикателствата пред вътрешната отбрана, Бундесверът отново е в центъра на националния дебат.
Макар новият празник да е до голяма степен символичен, той идва в момент, когато Германия е изправена пред сериозни въпроси относно структурата и бъдещето на своите военни сили. Въвеждането на Деня на ветераните може да се разглежда като опит за нормализиране на общественото признание на военната служба и за повишаване на авторитета на Бундесвера в обществото, във време, когато недостигът на войници достига критични нива.
Недостигът от 60,000 XNUMX войници предизвиква национален дебат
Ръководството на германската отбрана призна сериозен недостиг на персонал в Бундесвера, като са необходими 60,000 2011 допълнителни войници, за да се постигнат новите оперативни цели на НАТО. Този недостиг предизвика интензивни дискусии за възстановяване на задължителната военна служба, политика, която беше преустановена през XNUMX г.
Кристиан Бадия, най-високопоставеният офицер на Германия в НАТО, публично призова за незабавни стъпки за възстановяване на наборната военна служба. Той предупреди, че продължаващите забавяния ще попречат на Германия да изпълни задълженията си към НАТО. Канцлерът Фридрих Мерц изрази опасения относно разчитането единствено на доброволно постъпване в армията, предполагайки, че задължителната служба може скоро да бъде преразгледана.
Бадия отхвърли често срещани логистични възражения, като липсата на съоръжения и инструктори, предлагайки публично-частни партньорства за обновяване на учебните бази. Бивши служители на отбраната също предложиха хибриден модел, при който доброволното постъпване в армията ще бъде приоритет, но наборната военна служба може да се използва като резервен вариант чрез случаен подбор, ако е необходимо.
Писториус настоява за готовност, но критиците оспорват стратегията му
Министърът на отбраната Борис Писториус предложи двуетапен план, който в крайна сметка би могъл да доведе до възстановяване на наборната военна служба. Целта му е бързо увеличаване на числеността на войските в отговор на новите цели за планиране на НАТО. Планът обаче е спорен. Критиците твърдят, че той неправилно преценява изискванията на съвременната армия, която сега разчита повече на технологичния опит, отколкото на традиционните пехотинци.
Противниците на задължителната военна служба твърдят, че настоящите отбранителни стратегии трябва да се основават на умения, а не на численост. Съвременните конфликти изискват специалисти в области като киберзащита, наблюдение, операции с дронове и защитени комуникационни системи. Критиците отбелязват, че новобранците, обучавани в продължение на една година, е малко вероятно да достигнат необходимите умения за тези роли, преди да приключи службата им.
Освен това, те твърдят, че идеята за въвеждане на хиляди наборници във високотехнологична военна среда е остаряла и контрапродуктивна. Бивши военни служители и анализатори казват, че Бундесверът трябва вместо това да се съсредоточи върху изграждането на по-малки, професионални сили, оборудвани да управляват сложни операции и технологии.
Балансиране между професионализъм и набиране на персонал: Необходима е нова посока
Вместо да възраждат наборната военна служба, много експерти по отбрана призовават за системни промени, които биха направили Бундесвера по-привлекателна кариера. Това включва по-добри заплати, по-ясни кариерни пътища и подобрен баланс между работа и личен живот. Например, специалистите, работещи в подводници или работещи с чувствителни електронни системи, трябва да бъдат възнаграждавани повече от административния персонал, което да отразява нивото на риск и необходимата техническа експертиза.
Критиците твърдят, че настоящият подход разчита твърде много на остарели предположения. Убеждението, че излагането на повече млади хора на военна служба естествено ще доведе до по-голямо задържане на военнослужещите, игнорира реалността на променящите се кариерни очаквания сред младите хора. Нова стратегия би включвала използване на съществуващите цифрови умения на младите новобранци в области, пряко свързани с националната отбрана.
Спомените на Мерц и границите на носталгията
Публичните размисли на канцлера Мерц за собственото му време във военна служба не останаха незабелязани. Коментаторите в областта на отбраната обаче предупредиха да не се позволява носталгията да ръководи политическите решения. Заплахите за сигурността, пред които е изправена Германия днес – от кибератаки до геополитическа нестабилност – не могат да бъдат решени със стратегии, разработени в различна епоха.
Анализатори предупреждават, че завръщането към мисленето от ерата на Студената война рискува да отклони ресурси и внимание от най-неотложните нужди на Бундесвера: модернизация, оперативна съвместимост със съюзниците от НАТО и задържане на висококвалифициран персонал. Докато Германия преминава през културна и оперативна преоценка на военната си позиция, носталгията не бива да замества политиката, основана на данни.
Политическите разделения относно бъдещето на службата се засилват
Въпреки че идеята за наборна военна служба набира скорост в някои политически кръгове, включително в сектори на ХДС и СДПГ, опозицията остава силна, особено сред по-младите избиратели. Критиците твърдят, че повторното въвеждане на задължителна военна служба би могло да отчужди поколение, което вече е скептично настроено към заповедите, налагани отгоре надолу. Някои в СДПГ, традиционно смятана за по-благоприятна към наборната военна служба, също изразиха резерви, подчертавайки политическата цена на прилагането на политика, която мнозина възприемат като регресивна.
Поддръжниците на възстановяването на военната система настояват, че националната сигурност трябва да е преди политическите сметки, особено в светлината на нарастващата нестабилност в Европа. Дебатът обаче все повече отразява по-дълбоко разделение относно това какъв вид армия иска Германия: такава, която изгражда професионални доброволчески сили, или такава, която се връща към моделите на масова мобилизация от миналото.
Въпросът за наборната военна служба вече не е теоретичен. Германия трябва да вземе конкретни решения, които ще оформят Бундесвера в продължение на десетилетия. Независимо дали чрез доброволческа служба, ревизиран модел на наборна военна служба или цялостно преразглеждане на стратегиите за набиране и задържане на персонал, поетата посока ще повлияе на готовността на Германия, доверието в НАТО и вътрешната сплотеност.